гр. МОСТАР - Босна и Херцеговина
 
    
 
   Историческият град Мостар е разположен в дълбоката долина на река Неретва. От 15-ти и 16-ти век се явява граничен град на Османската империя, като това е така до влизането в Австро-Унгарския период през 19-ти и 20-ти век.  Мостар е прочут със своите стари турски къщи и стария мост, на който е кръстен. По време на гражданската войната от 1990г. голяма част от историческия град и Старият мост, проектиран от известния архитект Синан, са разрушени.  Старият мост и много от постройките в Стария град са възстановени или изградени наново с приноса на международен научен комитет, сформиран от ЮНЕСКО.  Районът около Стария мост, като представител на източната част на Османската, средиземноморската и западноевропейската архитектура е изключителен пример за град на много култури.  Възстановеният Стар мост и Старият град на Мостар са символ на помирение, международното сътрудничество и съвместното съществуване на различни културни, етнически и религиозни общности.
   Малко се знае за Мостар в средновековния период, въпреки че има християнски базилики от късната античност, които все все още функционират.  Името на Мостар се споменава за първи път в документ от 1474г. Градът носи името си от дървения мост (mostari), който свързва пазара на града с левия бряг на реката. Мостът е използвана от войници, търговци и пътници.  По това време Мостар е бил седалище на kadiluk (областния районен съдия).  Тъй като това е било търговски път между Адриатика и богатия на минерали райони на Централна Босна, Мостар става водещ град в района.
   Градът е укрепен между 1520 и 1566 г. и мостът е изграден от камък.  Втората половина на 16 век и първите десетилетия на 17-ти век са били най-важният период в развитието на Мостар.  Построени са религиозни и обществени сгради, концентрирани на левия бряг на реката, в религиозен комплекс.  В същото време се строят и много частни и търговски сгради, организирани в отделни квартали, известен като mahalas (жилищни) и пазарни.
   От 13-десетте джамии, изградени през 16-и и 17-и век, седем са били унищожени през 20-ти век по идеологически причини или от бомбардировките по време на гражданската война.  Един от двете православни църкви от 19-ти век също са унищожени в началото на 20-ти век. Другата е претърпяла сериозни щети по време на Втората световна война, е била преустроена на театър.  Оцеляват и няколко турски хана, фонтани и училища.