Тази година в програмата на пленера сме предвидили възможности за всички любители на природата и фотографията, като програмата на пленера е разделена на два модула:* Модул “Wild Life” – снимане на лешояди от укритие и черни щъркели и пойни птици* Модул “Пейзажна фотография” – снимане на пейзаж и макрофотография сред природата.

МОДУЛ “ WILD LIFE”

   За участниците в модул Wild Life са предвидени следните снимачни възможности:1. Снимане на лешояди от укрития “Балджа” с техника Canon. Ще бъдат осигурени обективи със съответните подходящи фокусни разстояния за снимане на лешояди от укритие, както и необходимите за целта фотокамери Canon. В укрития “Балджа” ще бъде разположена техниката осигурена със съдействието на Канон България. За да използват техниката предоставена от Канон България, участниците ще трябва да си носят карти памет – CompactFlash и/или SecureDigital.2. Снимане на wildlife от новото укритие “Сеноклас” – с новите обективи на Sigma. На участниците ще бъдат предоставени обективи Sigma 150-600 Sport и Sigma 150-600 Contemporary за Nikon и Canon, осигурени със съдействието на Фотографски системи ООД – официален дистрибутор на Sigma за България. В укритие “Сеноклас” участниците ще могат да използват гореописаните обективи със своите фотокамери, като фотокамерите трябва да бъдат от марките Nikon или Canon.3. Снимане на черни щъркели и пойни птици – За желаещите са осигурени маскировъчни 3D-пончота и маскировъчни укрития. Организаторите водят снимащите до предварително установените подходящи места. Снима се със собствена техника. При положение, че осигурената техника не е заета на 100% в укритията, може да се използва и част от нея. Заявката за “Снимане на черни щъркели и пойни птици” се дава при записването.Укритията, които щеползваме в рамките на модул Wild Lifeса „Балджа” и новото укритие “Сеноклас”. Те имат общ капацитет 17 снимащи на ден.Съответно укритията „Балджа“ са с капацитет 12 души, а укритието “Сеноклас” – 5 души. Всеки участник в пленера ползва избрано от него при записването за пленера укритие през един от дните за снимане, съответно – 23-ти или 24-ти май2016 г. Участниците в пленера посочват при заявката си, кое укритие желаят да ползват и през кой от дните. Запълването на местата става по реда на записването. Влизането и напускането на укритията става по тъмно.Възможностите за снимане в двата снимачни дни за участниците в модул Wild Life са следните:Един ден снимане от укритие “Балджа” и един ден снимане от укритие “Сеноклас”Един ден снимане от укритие “Балджа” и участие в програмата “Снимане на черни щъркели и пойни птици”.Един ден снимане от укритие “Сеноклас” и участие в програмата “Снимане на черни щъркели и пойни птици”.За снимането от укритията е осигурена подходяща техника (фотокамери и обективи с подходящи фокусни разстояния – пълния списък на техниката предоставена от Canon и Sigma може да видите най-долу в програмата)за снимане на птици със съдействието на Канон България. За всяко укритие ще бъдат подсигурени нужния брой фотокамери със съответните обективи и стативи за тях. Участниците трябва да носят само карта памет (Compact Flash и/или Secure Digital).

   ЛЕКТОРИ Наши консултанти и водачи в света на дивата природа ще бъдат wildlife фотографът Николай Стоянов и дългогодишните организатори на wildlife фотопленери Светослав Драгиев и Борислав Тончев (БДЗП), както и Марин Куртев – експерт с дългогодишен опит в мониторинг и подхранването на лешоядите в Маджарово.

МОДУЛ “ПЕЙЗАЖНА ФОТОГРАФИЯ”

   В модул “Пейзажна фотография” ще ни помага Галя Велева -algaivel              Участниците в модул “Пейзажна фотография” ще използват дните на пленера, за да посетят и заснемат места с красиви изгреви, залези и пейзажи подбрани от организаторите на пленера като меандрите на река “Арда”, връх “Шейновец”, село “Сеноклас” и др.За тях сме предвидили посещения (в подходящата за снимане на пейзаж част от денонощието) на местности и населени места в близост до района на провеждане на пленера с характерни и красиви гледки. Участниците в модул “Пейзаж” ще могат да ползват техника Canon и Sigma, като за тях ще бъдат запазени обективите с подходящи фокусни разстояния за пейзажна фотография. Участниците ще имат възможността да работят по темата “пейзажна фотография” заедно с известната с пейзажните си творби Галя Велева – algaivel.Някои от предвидените места за посещение и снимане са:Връх ШейновецКрепост в село МезекСело Сеноклас и пътя до негоМеандрите на Арда край МаджаровоЯзовир Ивайловград

   Със съдействието на:

- Канон България

- Фотографски системи – официален дистрибутор на Sigma, Lowepro и Joby за България

- БДЗП

- Динафос ЕООД

ОСИГУРЕНА ТЕХНИКА ЗА УЧАСТНИЦИТЕ В ПЛЕНЕРА!

   Canon

   Фотокамери:

   EOS 1DX

   EOS 5DS R

   EOS 5DS

   EOS 5D Mark III

   EOS 7D Mark II EOS 6D

   EOS 80D

   Обективи:

   Телеобективи подходящи за използване от участниците в Модул “ Wild Life”:

   EF 200mm f/2L IS USM

   EF 300mm f/2.8L IS II USM

   EF 400mm f/2.8L IS II USM

   EF 400mm f/4 DO IS II USM

   EF 500mm f/4L IS II USM

   Canon EF 600mm f/4L IS II USM

   EF 800mm f/5.6L IS USM - 400mm f/4.5-5.6L IS II USM

   EF 200-400mm f/4L IS USM Extender 1.4x - 4l_is_usm_extender_1.4x/

   Конвертори:

   Extender EF 1.4x III

   Extender EF 2x III

   Обективи подходящи за използване от участниците в Модул “Пейзажна фотография”

   EF 14mm f/2.8L II USM

   EF 24mm f/1.4L II USM

   EF 35mm f/1.4L II USM

   EF 8-15mm f/4L Fisheye USM

   EF 11-24mm f/4L USM

   EF 16-35mm f/2.8L II USM

   EF 24-70mm f/2.8L II USM

   EF 70-200mm f/2.8L IS II USM

   EF 16-35mm f/4L IS USM

   EF 24-70mm f/4L IS USM

   EF 70-200mm f/4L IS USM

   EF 100mm f/2.8L Macro IS USM

   Бинокли Canon - 10x30, 12x36, 10x42L, 15x50, 18x50

ТЕХНИКА SIGMA ОСИГУРЕНА ОТ ФОТОГРАФСКИ СИСТЕМИ ООД ЗА ФОТОПЛЕНЕРА “МАДЖАРОВО – ВУЛКАНЪТ НА ЛЕШОЯДИТЕ” 2016

   SIGMA

   Обективи (за Canon, Nikon и Sigma) :

   150-600/5.0-6.3 DG OS HSM Sports

   150-600/5.0-6.3 DG OS HSM Contemporary

   Sigma 120-400/4,5-5,6 APO DG OS HSM

   Sigma 20/1.4 DG HSM Art

   Sigma 24/1.4 DG HSM Art

   Sigma 35/1.4 DG HSM Art

   Sigma 50/1.4 DG HSM Art

   Sigma 18-35/1.8 DC HSM Art

   Sigma 24-105/4 DG OS HSM Art

   Sigma 10-20/4-5.6

   Sigma 30/1.4 DC DN Contemporary for Sony E-mount

   Телеконвертори:

   Sigma TC-1401

   Sigma TC-2001

   Фотокамери:

   Sigma dp2Quattro

   Sigma SD1Merrill

   Преференции:

   Всеки участник получава персонален бадж удостоверяващ участието му в пленера.

   Възможност за използване на техника Canon по време на пленера.

   Възможност за използване на обективи Sigmaпо време на пленера.

   Възможност за тест на раници и чанти Lowepro и стативи и аксесоари Joby по време на пленера.

   Възможност за ползване на укрития и специализирани маскировъчни средства
за wildlife фотография.

   Авторски права

   Правата върху снимките остават изцяло на автора. Организаторите на пленера запазват правото да ползват снимките от него с цел популяризирането му.

   Забележка

   Организаторите си запазват правото на промени в програмата с цел подобряването на организацията и качеството на пленера.

Информация за местността и укритията за снимане – за участниците в модул “Wild Life”

   В средното си течение река Арда образува множество красиви меандри. Едни от най-впечатляващите и лесно достъпни за любителите на природните феномени са тези на входа на язовир “Ивайловград” между Маджарово и Бориславци.

   Меандрите на Арда заедно с нейните пясъчни плажове, язовир “Ивайловград”, внушителният скален пръстен около Маджарово и изключително богатото гео и биоразнообразие формират уникален по рода си природен комплекс с много голям потенциал за развитие на екологичен и специализиран туризъм.

   Укритие „Балджа”

   Време за път до укритието – 30 мин., от които 15 мин. офроуд.
Укритието разполага с две самостоятелни помещения спо 4 и 3 амбразури. Капацитетът на укритията е 12 снимащи. В едното помещение снимащите са 7 души, а във второто 5. (Снима се „на смени” като участниците се редуват )

   Укритието разполага с WC.

   Укритието разполага със столове с регулиране на височината и панорамни прозорци с размери 0.9 x 0.35m.

   Диапазон на обективите: 400 – 500mm. Позволява се и има отлични възможности за снимане на хищните птици в полет.

   Видове които могат да бъдат заснети: Белоглав лешояд, Египетски лешояд, Черна каня, Гарвани с повече късмет - Скален орел, Лисица, Морски орел, Вълк.

   Укритие „Сеноклас”

   Намира се в близост до западния бряг на язовир „Ивайловград“. Укритието разполага с 4амбразури и е предвидено за 5-ма снимащи. Предоставя възможност за снимане на грабливи птици в полет.Предвидена е възможност за снимане на близки обекти през стъкло.

   Тук обекти са египетски лешояд, черна каня, белоглави лешояди. Мястото се посещава и от черни лешояди, чакали, вълци, лисици, морски орли.

   Препоръчителни са телеобективи с фокусно разстояние над 300 м. Фокусно разстояние 200мм - за снимане през стъкло.

   В укритието има WC.

   Програма “Снимане на черни щъркели и пойни птици”

   Провежда се в ранните часове на деня. Снима се от маскировъчно укритие или с маскировъчно 3D пончо. Локациите за снимане са предварително установени в близост до местата за хранене, предпочитани от черните щъркели и пойните птици.

Информация за местностите предвидени за посещение от участниците в модул “Пейзажна фотография”

   Връх Шейновец

   Връх Шейновец се намира в източния дял на Родопите на територията на община Любимец, североизточно от с. Вълче поле, община Любимец и югозападно от с. Мезек, община Свиленград, в близост до българо-гръцката граница. Височината му е 703,6 метра. Върхът е известен сред местното население още и с турското име Курт кале - в превод "Вълчата крепост".

   Тук на 5.10.1912 г. става първото сражение в Балканската война. В него загиват 14 от охраняващите котата войници от 30-ти Шейновски полк, дал името на върха. На самия връх има издигнат паметник в памет на загиналите. Днес на върха се издига телевизионна кула с височина над 100 метра, която се забелязва отдалече.

   При хубаво и ясно време от върха се вижда Бяло море в Гърция. До самия връх може да се стигне с автомобил като се мине през село Мезек.

   Крепост в село Мезек

   Мезешка крепост – по пътя за Шейновец (Неузетикон или Неутзикон) е средновековно византийско укрепление изградено през 11 - 12 век западно от днешното село Мезек, Община Свиленград. Разположена е на издължена тераса, оформена в подножието на стръмно разклонение на североизточните Родопи, носещо името Св. Марина или Гората. Местното население нарича крепостта „Калето“. Крепостта е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда.

   Мезешката крепост се намира непосредствено до село Мезек при надморска височина около 210 метра. До нея се достига по път от западния край на селото водещ до връх Шейновец. Крепостта е на около километър северно от гръцката граница, за което говори и военно съоръжение на мястото на най-източната кула, изградено по времето на Студената война.

   Крепостта попада в рамките на природна забележителност "Калето" за защита на скални образувания.

  Село Сеноклас и пътя до него

   Село Сеноклас се намира в източната част на Родопите, в Южен централен регион, в близост до река Арда и турската и гръцката граници.

   В с. Сеноклас се намира най-старата църква в община Маджарово, построена 1858 година, от майстор Георги Борумсуза от с. Устово, Смолянско. През 1913 година, църквата е опожарена, възстановяването става през 1921 година, която е наречена от местното население “Св. Архангел Михаил”.

   Меандрите на Арда край Маджарово

   Язовир Ивайловград

ЕТИЧНИ ПРАВИЛА НА ФОТОГРАФИТЕ АНИМАЛИСТИ

   БЕЗПОКОЙСТВОТО е основното неблагоприятно въздействие, което оказват фотографите анималисти върху дивите животни!

1. Благополучието на дивите животни и местата, които обитават

2. Снимането на диви птици в близост до гнездата им по време на размножаването е забранено от закона, освен ако не е издадено специално разрешение на фотографа за конкретен вид. Снимането на гнезда причинява безпокойство, в резултат на което възрастните може да напуснат гнездото трайно или временно, което да стане причина за изстиване на яйцата и компрометиране на гнездото. Безпокойството през периода на размножаване на птиците може да стане причина яйцата и малките да бъдат изядени от хищници, които нямат страх от хората, като свраката и сивата врана например. Снимането на гнезда не е проблем единствено за синантропни видове птици (т.е. жеевещи в близост до хората), например бял щъркел, селска и градска лястовица и някои други. Професионалните фотографи анималисти не снимат птици на гнезда, а ползвателите не търсят такива снимки, защото са направени в разрез с етиката при заснемане на диви животни. Снимането на птици в естествената им среда (далеч от гнездото) е предизвикателство, което се отплаща със снимки различни от мътеща птица в гнездо. Такива фотоси обикновено имат по-високи естетически качества, тъй като представят обекта в най-разнообразни моменти и среда и отразяват интересни аспектите от поведението на животното. Такива снимки представляват интерес и за публиката и ползвателите на снимки на диви животни.

3. Системното безпокойство на дивите животни е допълнителен разход на енергия за тях. Това може да причини изнемощяване на индивида, особено през зимата, и в крайна сметка до неговата смърт. Безпокойството на родителите през размножителния период може да доведе до гладуване на малките и тяхната смърт.

4. Ползването на дългофокусни обективи и подходящо укритие намалява вероятността фотографа да обезпокои дивите животни, обект на снимане. Укритията са основно тип камуфлажна палатка или постоянни укрития. Палатките имат предимството на мобилността, а постоянните укрития стоят дълго време и животните свикват с тях. Едни от най-сполучливите фотографии на диви животни са правени от постоянни укрития.

5. Фотографът не трябва да влиза в укритието, ако пред него има диви животни. Ето защо е препоръчително да се влиза в укритието преди изгрев слънце или когато няма животни пред укритието. Изгонването на животните от района на укритието може да стане причина те да не се завърнат повече и това да провали снимачния ден. След заснемането на обекта фотографа не трябва да излиза от укритието, докато животните не са напуснали района. Ако го направи, това ще причини безпокойство и стрес на животните и може да стане причина те де не посещават повече мястото, което ще е в ущърб на фотографите, които ще ползват укритието впоследствие.

Безпокойството около укритието може да накара дивите животни да свържат мястото и укритието с хората, т.е. с опасност и те да започнат да избягват мястото.

6. Използването на звукозаписи може да има крайно неблагоприятно въздействие върху дивите птици. Много от птиците използват песента за привличане на партньор, но също така и за маркиране и защита на територията. При използване на звукозапис, родителите изразходват много енергия за да защитават територията си от мнимия противник, а също така губят ценно време, което биха използвали за хранене на малките.

7. Основен съвет към фотографите анималисти е да изучат навиците и поведението на животните, които искат да снимат. Това ще им помогне да направят добри снимки, без това да навреди на животните.

8. Търпение, бавни и плавни движения и тишина – това са основните максими при снимането на диви животни.